През 1992 г. за премиер е избран проф. Любен Беров с мандата на ДПС
На днешния ден през 1992 г. Народното заседание избира за министър-председател на България професор Любен Беров /безпартиен/ от мандата на Движение за права и свободи. Той е 43-ят подред министър председател на страната.
Икономистът Любен Беров е работил в региона на стопанската история. В интервала сред 30 декември 1992 и 17 октомври 1994 година той е отпред на 83-тото държавното управление на България.
През 1990 година Любен Беров става консултант на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 година оглавява експертно държавно управление, с парламентарната поддръжка на Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия. Това се случва след свалянето на кабинета на Филип Димитров.
В София стартират всеобщи безредици (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на последователи на Съюз на демократичните сили. Парламентарната група на Съюз на демократичните сили прави шест несполучливи опита да смъкна държавното управление на Любен Беров посредством избор на съмнение и да провокира предварителни избори. То не съумява да стабилизира политическия живот, държавните институции и да стартира приватизацията на губещите предприятия в страната, престъпността се усилва.
Реституцията на земята е блокирана от болшинството, образувало се към Българска социалистическа партия, а самодейността за „ всеобща приватизация “ е блокирана от болшинство, обединено към Съюз на демократичните сили. За приватизация през август 1993 година са готови 500 предприятия, само че не и от браншове като добивната, оръжейната индустрия и енергетиката, които се пазят от болшинството на Българска социалистическа партия.
Никоя от публично оповестените стопански политики на кабинета не може да бъде изпълнена. Правителството води комплицирани договаряния с Лондонския клуб на банкерите, на които България дължи над 9 милиарда $. Отрицателната им позиция към икономическата му стратегия обаче пречат на привличането на външни вложения. Санкциите, наложени от интернационалната общественост на Ирак и Либия, а по-късно и на Югославия, в допълнение утежняват ситуацията на България, като загубите от възбраната за търговия са съизмерими с външния дълг.
Правителството прави обаче една значима стъпка в модернизирането на данъчната система у нас с въвеждането на налог добавена стойност от 1 април 1994 година.
Във външната си политика, през февруари 1994 година, България се причислява към програмата на НАТО „ Партньорство за мир “ и става асоцииран член на съюза.
През март 1993 година България подписа две съглашения: Европейското съглашение за асоцииране и Временното съглашение за търговия, търговски и сродни на тях въпроси. В първото е заложено митническите такси сред България и страните членки на Европейския съюз върху промишлени артикули последователно да се понижават и отстраняват. Въвеждат се и обилни облекчения при търговията със селскостопански артикули.
В резултат на вътрешнополитическите неуспехи на държавното управление на 2 септември 1994 г.Любен Беров подава оставка. Поради отхвърли на Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия да образуват ново държавно управление, президентът Желю Желев разпуска 36-то Народно заседание и насрочва парламентарни избори за 18 декември 1994 гаденя. Дотогава е образувано служебно държавно управление с министър-председател Ренета Инджова, която приготвя и организира изборите.
Икономистът Любен Беров е работил в региона на стопанската история. В интервала сред 30 декември 1992 и 17 октомври 1994 година той е отпред на 83-тото държавното управление на България.
През 1990 година Любен Беров става консултант на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 година оглавява експертно държавно управление, с парламентарната поддръжка на Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия. Това се случва след свалянето на кабинета на Филип Димитров.
В София стартират всеобщи безредици (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на последователи на Съюз на демократичните сили. Парламентарната група на Съюз на демократичните сили прави шест несполучливи опита да смъкна държавното управление на Любен Беров посредством избор на съмнение и да провокира предварителни избори. То не съумява да стабилизира политическия живот, държавните институции и да стартира приватизацията на губещите предприятия в страната, престъпността се усилва.
Реституцията на земята е блокирана от болшинството, образувало се към Българска социалистическа партия, а самодейността за „ всеобща приватизация “ е блокирана от болшинство, обединено към Съюз на демократичните сили. За приватизация през август 1993 година са готови 500 предприятия, само че не и от браншове като добивната, оръжейната индустрия и енергетиката, които се пазят от болшинството на Българска социалистическа партия.
Никоя от публично оповестените стопански политики на кабинета не може да бъде изпълнена. Правителството води комплицирани договаряния с Лондонския клуб на банкерите, на които България дължи над 9 милиарда $. Отрицателната им позиция към икономическата му стратегия обаче пречат на привличането на външни вложения. Санкциите, наложени от интернационалната общественост на Ирак и Либия, а по-късно и на Югославия, в допълнение утежняват ситуацията на България, като загубите от възбраната за търговия са съизмерими с външния дълг.
Правителството прави обаче една значима стъпка в модернизирането на данъчната система у нас с въвеждането на налог добавена стойност от 1 април 1994 година.
Във външната си политика, през февруари 1994 година, България се причислява към програмата на НАТО „ Партньорство за мир “ и става асоцииран член на съюза.
През март 1993 година България подписа две съглашения: Европейското съглашение за асоцииране и Временното съглашение за търговия, търговски и сродни на тях въпроси. В първото е заложено митническите такси сред България и страните членки на Европейския съюз върху промишлени артикули последователно да се понижават и отстраняват. Въвеждат се и обилни облекчения при търговията със селскостопански артикули.
В резултат на вътрешнополитическите неуспехи на държавното управление на 2 септември 1994 г.Любен Беров подава оставка. Поради отхвърли на Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия да образуват ново държавно управление, президентът Желю Желев разпуска 36-то Народно заседание и насрочва парламентарни избори за 18 декември 1994 гаденя. Дотогава е образувано служебно държавно управление с министър-председател Ренета Инджова, която приготвя и организира изборите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ